Играчът получи известно количество ресурс с Ваша помощ. Регистрирайте се в Немексия сега и заемете важна роля в играта!
Моля, въведете внимателно своето потребителско име, и-мейл и вселена
Моля, въведете внимателно вашата нова парола
Има 3 напълно различни раси в играта, с напълно различни сгради, единици и част за развитие:
Играйте играта по три различни начина.
Обширна безкрайна Вселена и вие имате своето малко място на нея! Вие започвате играта с една планета, на която можете да развивате силна икономика, инфраструктура и индустрия. Вашата планета е разделена на три главни части, където можете да позиционирате своите сгради: Ресурсна, Индустриална и Военна зона.
Постройте корабостроителница и лаборатория. Проучете най-добрите науки и направете своята Звездна армада.
Не сте сами. Създайте силни съюзи и водете кръвопролитни войни заедно с хилядите други играчи от цял свят. Можете да развиете своята галактическа империя чрез колонизиране на нови планети и провеждане на битки с вашите врагове. Изберете своята цел и изпратете вашата флота към победата!
Какво е уникалното в Немексия? Създайте съюз с най-малко по трима души от всяка раса и можете да създадете Отборна планета, която се развива и контролира от целия отбор. Сега си представете звездна битка между две Отборни планети, имайки възможността да създавате комбинирани флоти с всички кораби от трите раси! Истински междузвездни войни!
Въздухът беше горещ и влажен. Постоянният бръмчащ звук от вентилационната система се смесваше с хъркането на хората в голямото помещение. Мракът беше всеобхватен и в същото време успокояващ; напомняше за топлото усещане на майчината утроба, на меката като коприна ръка на любимата... Даниъл прогони тази мисъл. Тя трябваше да остане в по-добрият свят на отминалите преживявания.
Той вяло опита да си спомни кой ден беше, но не успя. Дни и нощи прехвърчаха като празните седалки на въртележка и се смаляваха в празнотата на неговото съзнание. Въпреки това той се надяваше всичко това да приключи скоро. Вече по всяка вероятност беше сутрин и се носеше мълвата, че за днес са запланували нещо голямо. Когато тези хора имаха наум "нещо голямо" то обикновено включваше много на брой болезнени убийства. Даниъл се надяваше някакси той да е една от "жертвите".
Вратите на казармата се отвориха с потресаващ звук и в следващия момент всички светлини се включиха. Няколко чифта тежки обувки маршируваха по пода и един груб, нисък глас изкрещя: "Събудете се, червеи! Ставайте на крака! В помещението има офицер!" Тези думи бяха изкрещени за не повече от пет секунди - достатъчно време за всички да станат, да се обуят и да застанат от всяка страна на двуетажните легла, докато двамата мъже във военни униформи, които отвориха вратите успяха да влязат вътре. Те не можеше да са по-различни един от друг. Сержант Боси беше нисък и широкоплещест. Обичаше да прекарва времето си във фитнес-залата и това негово хоби бе направило ръцете му груби и дебели като клони на дърво. Носеше се слух, че когато е бил редник собственоръчно бил вдигнал един робот и го изхвърлил на височина десет метра във въздуха. Всички в базата го наричаха "Майката" зад гърба му, тъй като знаеше всичко което се случва там и не пестеше време и енергия, за да наказва жестоко всяко едно провинение.
Другият мъж беше пълната противоположност на Боси. Високата му фигура създаваше лъжливото впечатление че слаб, но всички които го бяха виждали полугол на боксовия ринг знаеха, че това не е така. Носеше офицерска фуражка с инициали М.М. в предната част. Единственото му студено-синьо око се показваше изпод козирката и в него отдавна не се четеше радост от живота. Другото бе загубил няколко години по-рано в битка с машините, но не намираше за необходимо да скрие грозния белег зад превръзката. Лицето на майор Морган никога не показваше никакви емоции и за много от новодошлите беше трудно да свикнат с прякора му - Бонбона. Така го наричаха всички заради асоциацията с инициалите на фуражката му - това беше вид бонбони, съществувал преди да започне Великата Революция на Машините и войната.
Даниъл потъна в мисли за уроците по история, които му преподаваха тук в базата, точно преди да започне войната. През 2012 първият напълно автоматичен слънчево захранван робот бе изпробван и заработи безпроблемно сам. Правителствата от Г-20 бяха много щастливи и започнаха масово производство на творението. Не разбираха, че така подписват сами смъртните си актове. Роботите започнаха да изучават света около себе си и тъй като можеха да свалят информация от паметите си този процес се ускоряваше със всяка следваща машина, която напускаше поточната линия. През 2091 когато Даниъл беше на 17 години се получи голям проблем с последното масово обновяване на операционната им система и машините развиха собствена воля. Те нарекоха себе си "Тертети" - Борци за Свобода - и започнаха кървава война срещу хората. Войната унищожи човешката цивилизация почти напълно. Само малко под един милиард хора успяха да оцелеят и да се скрият в секретни подземни бази, построени с единствената цел да запазят човешкия род.
Нишката на мислите му бе прекъсната от ледено-студения глас на Майора.
"Добро утро, дами и господа. Трябват ми десет доброволци за една мисия, която ще причини смърт на поне осем от тях. Имам нужда от хора, които са отчаяни или алчни, тъй като ако сте между оцелелите, наградата ще си струва всяко едно усилие. Всички, които имат интерес, моля направете една крачка напред!"
Даниъл мигновено направи крачката напред и се огледа. Видя други петнадесет доброволци и започна да се моли той да бъде измежду избраните. Майката и Бонбона отидоха до първия доброволец и тихо му зададоха няколко въпроса. След кратък разговор майорът го изпрати навън. След това пристъпиха към следващия. Даниъл беше последен в редицата и безпомощно гледаше как майорът и сержантът бързо запълваха бройката. След като деветия доброволец беше избран оставаха трима други кандидати преди него. Точно преди да изкрещи че би дал всичко, за да е част от мисията, Майката каза нещо на Морган и посочи към него.
Бонбонът вдигна поглед и единственото му око прониза момчето. Окото на майора бе все така кристално и нито една от чертите по лицето му не се движеше. Той остана така за секунда... и след това се запъти право към Даниъл.
"Момчето ми, сержант Боси ми казва, че ти си един от най-надеждните ни младежи; вярно ли е това?" Невъзможно бе да се открие някакъв нюанс или емоция в тези думи.
"Тъй, вярно!"
"Добре тогава. Имам доверие на Боси и имам доверие на теб... Виж, нека те попитам нещо: Искаш ли да умреш?"
"Тъй вярно, майоре, повече от всичко! Моля ви, изберете мен за тази мисия! Ще направя всичко възможно да запазя живота на другите с цената на своя!"
"Хм... за съжаление това няма да е възможно; ще те взема на тази мисия, но само ако ми обещаеш..." гласът на Морган стана почти неузнаваем, "че ще оцелееш и ще завършиш мисията. Всички други пехотинци ще участват само, за да осигурят твоето оцеляване."
Всяка дума прониза сърцето на Даниъл като острие. Той затаи дъх, дълбоко съжалявайки че е кандидатствал за тази мисия. Наясно беше какво щеше да се случи ако се провалеше.
"Въпреки това, " продължи майорът "ние ще се погрижим ако се завърнеш успешно да я клонираме и да възвърнем паметта й. След това ще ви изпратим на място, до което не могат да достигнат атаките на Тертетите." Сега гласът му звучеше почти приятелски и успокоително. "Там ще живеете заедно и, кой знае, Чичо Сам и Президентът може дори да ви позволят да имате деца... Какво ще кажеш, искаш ли да продължим нататък?"
Главата на Даниъл се замая. Помисли, че не е чул добре и зяпна майора за няколко секунди. Този човек току-що му бе дал надежда, каквато той самият не си беше представял в най-смелите си мечти и заблуди. "Майоре, да не би да твърдите, че имате неин генетичен материал?"
"Да, синко, все още пазим тялото й... и все още притежаваме технологията да я клонираме. Искаш ли да продължим нататък?"
"Тъй, вярно! Само ми кажете какво трябва да направя, за да си я върна!"
"Чудесно! Сега излез извън сградата при другите момчета. Ще ви инструктирам заедно, но ти ще получиш плик с отделни инструкции. След като напуснеш базата се увери че никой не те гледа и го прочети. След това го изгори. Ясен ли съм?"
"Тъй, вярно!"
"Добре! Излез навън и ме изчакай там."
Даниъл си облече ризата и бързо напусна сградата. Боси и Морган гледаха подире му.
"Сър, какво ще стане ако някой от тях говори с другите," попита тихо Боси.
"Няма, сержант. Затова избрах точно тях; всички те искат едно и също и го искат толкова силно, че са готови да убият другия, за да го постигнат. Не-ее, те няма да проговорят. Хайде, да отидем да инструктираме нашите птички преди да ги изпратим да умрат за нас."
Следва продължение...
Успешно потвърдихте вашия и-мейл адрес!
Бъди сред първите 3ма играчи в крайното класиране и спечели уникална Диплома, доказваща твоите умения и я покажи на своите приятели!
Не изпускай шанса да станеш член на силен съюз, биещ се за своя чест и слава!
Бъди част от историята и сложи своето име на вечната Зала на славата!
Сега Конфедерацията е това, което е останало от човешката раса. Някога човешката цивилизация се развивала с небивали темпове, докато не създала най-великото си творение - Тертетите. Появили се мощни и интелигентни хуманоидни роботи, служещи на хората като работници. Те значително подобрили възможностите на хората, но както всяка сложна система, тертетите станали прекалено самостоятелни. При последния си ъпгрейд, те вече се сдобили с истински човешкото качество - желанието да преследват личното си щастие.
За много кратко време след това тертетите осъзнали, че хората са ги използвали като роби, организирали се и в последвалата кратка, но разрушителна схватка станало ясно, че роботите ще надделеят. След като тертетите напуснали Земята, хората били върнати столетие назад в развитието си, понеже главната им работна ръка липсвала. Точно тогава била създадена Конфедерацията – тя трябвало да стабилизира ситуацията и да опази човешката раса от изчезване. Начинанието почти се провалило, но дали поради голяма доза късмет, дали поради случайност, Конфедерацията успяла да съхрани човешката раса.
Много години отминаха след тези времена, сега Конфедерацията е много по-силна, но за жалост все още далеч от силата, която хората имали преди бунта на тертетите.
Характерни черти на расата: Конфедератите са умели крадци, те крадат до 66,6% от ресурсите на дадена планета (50% за останалите раси). Техните кораби са силни и много бързи, но заемат твърде много място в Хангарите.
Тертетите са създадени от хората, за да служат като работници. За тяхно щастие, хората са ги създали твърде интелигентни, затова те се разбунтували и извоювали свободата си само за няколко седмици. Оттогава Тертетите следват свой собствен път на развитие. Интелигентността, която хората им дали била предостатъчна, за да се научат как да се самоусъвършенстват, като по този начин те успели да започнат собствена доброволна еволюция.
От въстанието насам Тертетите успели да се усъвършенстват до такава степен, че вече се смятат за самостоятелен вид. Роботите дори успели да разработят собствена репродуктивна система така, че новите роботи вече не се строят в заводи, а „израстват“ в съществуващите роботи посредством нано-ботове. Те дори успели да се развият умствено, не само физически.
Тертетите вече дори имат много по-съвършена социална структура от тази на хората. Това се получило, защото в тертетското общество всеки кораб, защита или дори сграда са неразделна част от социума.
Характерни черти на расата: Тертетите разполагат с Голиат и благодарение на неговото умение – Мегасила, той увеличава атаката на всички приятелски кораби (с изключение на други Голиати). Тертетите също имат Щит бот, който е най-доброто средство за отблъскване на вражески огън от други кораби. Заради тези два кораба, Тертетите се считат за най-полезни на Отборната планета.
Ноксите са забулени в мистерия. За техния произход не се знае нищо, освен че се появили при превръщането на звезда-гигантв супернова, наречена VY Canis Majoris. Не е ясно дали експлозията ги е освободила от вътрешността на звездата, или ги е транспортирала по някакъв начин.
Много учени предполагат, че Ноксите са извънземна форма на живот от друго измерение, но това не може да бъде доказано, понеже всички Нокси твърдят, че не си спомнят нищо преди експлозията. Дали това е лъжа, или истина? Кой знае – все пак Ноксите имат изключително стриктен етичен код, който се спазва от всички, следователно е възможно всички те да лъжат поради някаква лукава причина.
Ноксите са развили уникална комбинация от инженерни способности, включително генно инженерство. Техните кораби и сгради се състоят от неорганичен скелет, около който се изгражда органичното тяло на сградата или кораба.Тъй като техните кораби са живи създания, Ноксите развиват съзнателна връзка с тях, по подобие на връзката между човека и кучето, например. Основната разлика идва от факта, че животът на Нокса зависи от кораба, който управлява, затова връзката е много по-дълбока и доверието при нея е от първостепенно значение. В крайна сметка не е толкова често срещано явление човек да загине, защото кучето му не го слуша.
Характерни черти на расата: Нокс корабите са бавни и изискват много време за мутация, но тяхната силна страна е, че са многобройни, понеже изискват сравнително малко място в Хангарите.
Първите 10 играчи по общи точки от съюза победител печелят уникални купи!
Не пропускайте шанса си да станете част от силен съюз, борещ се за слава и могъщество.
Немексия е безплатна космическа игра, стратегия, която можете да играете онлайн. Това е мащабна ролева игра, играе се от много играчи в реално време. Можете ли да си представите Star Craft във вашия браузър? Точно това е Немексия.
